четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Дъждовно

Капките се стичаха по червеното й палтенце,а косите й бяха залепнали спластени по челцето и около кръглото й лице.Миришеше на дъжд,прясно окосена трева и открадната невинност.Доскоро трепереше и се тресеше,но сега влагата и студът бяха проникнали дълбоко под кожата,чак до костите и вече не усещаше нищо,освен нарастващото безразличие.В ръчичката си стискаше пластмасова кукла с червена (предполага се),износена дрешка и странно килната на едната страна глава.Едното оченце на играчката беше изскочило и висеше заплашително,докато другото безпомощно мигаше.На гърба си момиченцето прикрепяше очевидно натежалата му изтъркана раничка.Гледаше през витрината и шляпаше с единствената суха част от тялото си,поне засега,в калната локва.Знаеше,че скоро и крачетата й ще са подгизнали заради дупката на левия гумен ботуш.Той така или иначе не й беше по мясрка,бе поне 2 номера по-голям.Изгърбеният й баща се подпираше до нея и отпиваше от бутилка,втренчен съсредоточено в някаква известна само нему точка.Сервитьорката на няколко пъти излезе и помоли него и малката му спътничка да се дръпнат от стъклото,защото притесняват клиентите.Но той продължаваше безцеремонно да се клатушка и само изсумтя неразбираемо.Обясни на момиченцето,че са в абсолютното си право да стоят на точно това място и че никой не може да поругава правата им,само защото нямат дом.И че някой светъл ден,те ще влязат през вратата,облечени в новите си чисти дрехи и с лъскавите си(по мярка,надяваше се момиченцето) обувки и че същата тази сърдита сервитьорка ще трябва да ги обслужи.ще си поръчат всичките вкусотии,които сега лежат кротко и така съблазнително в чиниите на хората от другата страна на витрината,ще пият горещ шоколад и ще си спомнят за тази случка със смях.А и сега стоят пред стъклото на ресторанта,само защото вътре имало телевизор и давали мача,а баща й наистина държал да го гледа по един или друг начин.Момиченцето го слушаше,но продължаваше да джапа в локвата ритмично и да гледа навътре към топлото помещение.Беше обляно в мека светлина от свещите по масите.От нейния ъгъл се виждаха 3 маси.На едната красива млада дама и смеещ се нервно,притеснителен младеж си разделяха шоколадово суфле.Момиченцето обичаше шоколад.Веднъж беше изровило половинка непокътнат,увит в станьол десерт,но сирачетата от ъгъла светкавично надушиха находката й,набиха я и й го взеха.Захарта разваля зъбите,успокои я тогава баща й.На съседната маса малка,колоритна и много шумна групичка се бе втренчила в екрана и оживено коментираше.Сервитьорката продължаваше да им носи тежките халби и с усилие събираше празните,разпилени по дължината на масата.Кристални капчици се стичаха по изстудените чаши,а съдържанието им щедро се изливаше в гърлата на мъжете.В съседство пълничък,зачервен господин говореше по мобилния си телефон.Жената срещу него отчаяно се опитваше да привлече вниманието му,докато режеше пържолата в чинията на детето в скута й.Беше красиво,русо момиченце с червени панделки.Седеше привидно кротко,но клатеше нетърпеливо крачета под масата.Пържолата изглеждаше крехка и леко препечена,а картофките и свежата маруля деликатно я докосваха от едната й страна.Малката скитница,допряла носле до стъклото, преглътна жадно.Знаеше,че баща й не вижда надалеч,камо ли малкия екран,че над тях има навес и това би било удобно място за пренощуване.А и са точно до входа на кухнята.Понякога готвачите изхвърлят чудесната храна на някой капризен клиент.След като направи тази проста развносметка момиченцето едва доловимо въздъхна,обърна гръб на уютната атмосфера и се съсредоточи в заниманието си-изплискване на вода от локва.След около минута вратата на ресторанта леко се отвори и оттам изскочи малката красавица с панделките.Приближи се плахо и подаде чинията на новата си позната,бяха приблизително на еднаква възраст.Русото момиченце се усмихна бързо,а после се промуши през вратата и хлътна навътре,преди да успее да предизвика,каквато и да е реакция.А гръмотевиците продължаваха да разкъсват сивото,мрачно небе и нямаше изглед дъждът да спре скоро.

Няма коментари:

Публикуване на коментар