Тук е! Тук е! Началото на края или Краят в началото... Не знам дали август е септември, обаче декември почти свърши, така че побързай да пратиш списъка с желания до Санта. Искаше сняг, ето ти бяла, снежна Коледа като от картичката ,която прати на баба ти за празниците - "По стара българска традиция снегът и тази година свари столичани неподготвени..." Тук е! С цялото очарование и трепет на очакването. Тук е, със зачервени бузки и светещо носле, с издут чувал, пълен с изненади. Миналата година се пресегнах към най-големия пакет в него, а когато го разопаковах оттам изскочи кутията на Пандора. Тази година май не искам много. Не искам блясък, фойерверки, и нови ботушки... добре де, за ботушките ще помисля... Искам да ми е топло и светло, искам да ми е коледно... ама не такова изкуствено зачервено, поръсено с конфети като от витрина на универсален магазин. Искам да ми е празнично, да ми мирише на канела, мед и ванилия. Да чувам камбанки и звънчета, да виждам руси ангелчета и херовимчета в небето, а не летящи найлонови пликчета. Искам да си отговор, а не поредният сложно зададен въпрос. Искам да запазя по-дълго вкуса на вино и ябълки в устата си, искам да ми е сладко и да не горчи. Искам да съм с теб, с него, и с нея... да правим секс на покрива, под звездите, а на сутринта да ме гледаш, докато ти правя кафе облечена в бялата ти риза. Искам да ме вдъхновяваш и успокояваш, и да ми разказваш за крилата на пеперудите, и да ми тънаникаш, докато заспивам. Нямам време май да съм скромна и търпелива..."Тази година искам всичко, искам по много и го искам веднага"- ще пише в моя уишлист... Ами ти? Какво си пожела?
