неделя, 6 септември 2009 г.

Coffee & cigarettes


Минава вече час."Писна ми.Край!"Тя отпива за последен път от голямата керамична чаша и се вглежда дълбоко и съсредоточено в остатъка от черното си кафе.Търси оправдание в дъното на чашата,за да остане и да го почака още няколко минути.В следващия момент се изправя,с рязко движение дърпа стола,грабва чантата си и изхвърча от кафетерията.На входа,разбира се, се спъва в сякаш току що изникнало от нищото стъпало.Все едно някой го е поставил там с едничката цел да се забавлява, когато хората се препъват в него,забравили за съществуването му.А това се случва постоянно.На влизане и най-вече на излизане.Случи се и една пролетна утрин,преди около 3 години,когато Тя буквално препускаше към сутрешнета си доза кофейн.Не успя да загуби равновесие,но се олюля,изпусна и разпиля грижовно подредената папка с лекции.Събирайки листата,от устата й излязоха няколко несвързани "благопожелания" към гениалния ум разположил глупавото стъпало,без видима функция,на входа.Докато оправяше косата си забеляза,че е привлякла вниманието на мъжа,който седеше на кожения диван с изглед към улицата.Той я гледаше с неприкрит интерес и лека усмивка,която тя се колебаеше да определи като саркастична или по-скоро състрадателно-иронична.Затрудниха я още повече дълбоките,ясни очи и нахалната тръпчинка на дясната му буза.Тя бързо се съвзе и тръшна вратата след себе си.Мамка му,това си беше неутрална територия..до тази сутрин,а сега се чувставаше някак уязвима и на показ.Поръча обичайното си силно,двойно еспресо и си мислеше,че е виждала и преди тази усмивка с безсрамната тръпчинка.В този момент някакъв кисел сутрешен посетител се развика на момичето зад кафе машината."Поръчах гранде мока,със соево мляко...и каква е тази сметана?!!"Въпреки това взе кафето,а на излизане от джоба на сърдиткото изпадна банкнота.Мъжът от диванчето се пресегна,взе я и я остави на бара."Карма!"-каза той,усмихвайки се."Да бе,карма...наистина ли вярвате в такива неща?"-попита Тя с ококорени очи,а лъчът светлина от прозореца смекчаваше чертите й и я караше да изглежда очарователно наивна."Мислите ,че всичко се случва без причина,просто така?Няма нищо случайно.Дори злополуката ви на влизане преди минути не беше случайност.Благодарение на нея най-накрая ме забелязхте.А аз седя точно тук,на същото място,всяка делнична сутрин и ви виждам да влитате разсеяна и сънена.Никога не се оглеждате,втурвате се направо към бара и не изневерявате на двойното си еспресо+3 Marlboro lights.Ааа и знам,че обичате люляк.Няколко пъти на масата ви имаше ваза с люляци,помирисвахте ги и се усмихвахте.От тогава аз се грижа на масата ви всяка сутрин да оставят свежи цветя,за да започвате деня си усмихната.След това на излизане,видимо по-бодра,поглеждате набързо към витрината с десерти,но никога не се изкушавате да опитате.Аз ви се усмихвам и кога мислено,кога на глас ви пожелавам успешен ден,но вие така и не ме отразявахте...до тази сутрин.Все още ли вярвате в случайностите?"Гласът му беше топъл и ритмичен,думите му си проправяха път и оставаха там някъде,дълбоко в Нея."Пасивен воайор,а?Иска ми се да науча още малко относно теорията ви за случайностите."И така се започна.Теорията за случайностите прерастна в разговор за книги,любими филми и места,редуваха се остроумните му забележки с нейните хапливи коментари.Това беше последният ден,в който тя пи силното,чисто еспресо,защото той й показа,че крайностите не винаги са хубаво нещо и че понякога животът е по-сладък с няколко капки мляко.Показа й също всички десерти,които ежедневието предлага и винаги я черпеше с няй-голямото парче.Провокираше я и я научи да използва сетивата си докрай,за да вижда света около себе си с виждащи очи.Тя пък го подкрепяше и вярваше в него в моментите,когато той самият губеше вяра във възможностите си.Той я научи да вижда,но тя му показа как да открива и различава красивото и да се радва на малките неща,без да се задоволява с по-малко.Устройваше му пътешествия до Neverland и го връщаше по-уверен и спокоен.Правеше го щастлив.След това дойде предложението.Не това,а за работа.По електронната й поща.Предлагаха й стаж.В Барселона.За неопределено време.Той я насърчи и окуражи да приеме офертата.Обеща й да я чака,неопределено време.Сега,3 години след първата им среща,тя седеше на същото това стъпало пред любимата им кафетерия и си мислеше колко много му беше дала Тя и колко много я беше променил Той.От радиото звучеше"It ain't over till it's over..." и тя се опита да си представи техните отношения в графа Over.Обзе я паника.Толкова много общи мечти,страхове,победи,целувки,пътувания,изгреви,и залези,и планове на по чаша кафе+3 цигари.Ами ако неговата равносметка е различна,ако е решил,че й е дал повече,отколкото тя на него,ако е срещнал някой,който се смее по-шумно на шегите му,харесва странната му музика и не се мръщи на спагетите му??Ароматът на люляк разсея хаотичните й мисли;някой се приближи зад нея и я целуна дълго и нежно по врата.

вторник, 1 септември 2009 г.

Easy like sunday morning

Бъррр-бъррр.Алармата на телефона.Протягаш се.Замеряш стената с телефона.Прас!Понякога се усмихваш.Тази сутрин не знаеш къде ти е главата.Тичаш за аспирин.Включваш кафе машината.Докато кафето тече се пъхаш под душа.Капките се стичат по гърба ти.Кап-кап.Не си завъртял докрай кранчето.Сядаш на pc-то.Отпиваш от голямата,червена керамична чаша.Разливаш по клавиатурата.Пляс.Подсушаваш.Проверяваш пощата.После Facebook.Написваш 2 коментара и изключваш.щрак.Отваряш гардероба.Седиш и гледаш в него.И така около 10мин.Намъкваш суичера,нахлузваш дънките.Заглаждаш косите.Излизаш.Тряс!Вратата се блъска.Чак на стълбите се усещаш.Забрави да заключиш.Fuck!Връщаш се.Взимаш стъпалата по 2 наведнъж.Мразиш сутрините.Качваш се в колата.Бръмммм.Потегляш.Задръстване.Включваш радиото.I'm easy like sunday morning...да бе.Червено.Зелено.Светофарът се сменя.Ти не помръдваш и метър.Най-накрая.Пред офиса.Няма свободно място за паркиране.Обратно.Обикаляш 15 мин.Паркираш неправилно.На 3 пресечки от офиса.Вървиш.Туп.Спъваш се в жената,която продава цветя.Седи на тротоара.Поглежда те.Празно.Подминаваш я.Купуваш вестник.Влизаш в офиса.Никой не те забелязва.Прелистваш вестника.Жжжшшшжж.Имаш чувството,че си в кошер.Всички жужат.Телефоните звънят.Отваряш прозореца.Бийп-бийп.Затваряш прозореца.щракаш по клавиатурата.Клик-клик.Обяд.Излизаш.Купуваш си кафе и сандвич.Сандвичът е развален.Изхвърляш го.На връщане пак се спъваш в жената с цветята.Туп.Този път не те поглежда.Обратно в офиса.Работиш.Вдигаш телефона.Крещиш.Затваряш,докато от другата старана още говорят.Съвещание.Драскаш в тефтера.Не внимаваш.Гъл-гъл-гъл.Наливаш си втора чаша вода.Работиш.Работиш.Работиш.Каниш колежката на вечеря.Има планове.Работиш.Пиеш още кафе.щрак.Изключваш компютъра.Последен си.Гасиш лампите.Заключваш.Вървиш.Спираш пред жената.Купуваш си цветя.Бели.Не я поглеждаш.Продължаваш.Не намираш колата.Вдигнали са я.Страхотно.Купуваш си билетче за метрото.Мирише.Поемаш дълбоко въздух.Гмурваш се в тълпата.Блъскат те.И ти се блъскаш.Вратите се отварят.Стоиш прав.Пак те блъскат.Зън.Това е твоята спирка.Поемаш въздух.Вървиш.Тряс.Затварят входната врата пред носа ти.Пощенската кутия прелива.Сметки.1-2-3.Качваш се по стълбите.Отключваш.щрак.Светваш лампите.Сритваш обувките.Скръц.Отваряш хладилника.Празен.Включваш компютъра.Проверяваш си пощата.После Facebook.Дзъррррр.Това е китайското.Изхвърляш пръчиците.Пресягаш се за вилица.Гледаш филм.Гъл-гъл.Довършваш виното.Миеш си зъбите.Гасиш компютъра.И лампите.щрак.Търсиш си пижамата.Прас.Удряш си крака в ръба на леглото.Псуваш.Нагласяваш алармата на телефона.Лягаш.Студено ти е.Ставаш.Взимеш си одеало.Прас.Пак си удряш крака.Пак псуваш.Не можеш да заспиш.Включваш телевизора.ААаа-Оххх.Дават порно.Гасиш телевизора.Въртиш се.Уафф-ау-ау.Затваряш прозореца.Проклето куче.Заспиваш.Бъррр-бъррр.Това е алармата.7ч.Добро утро!