петък, 25 декември 2009 г.

Wishlist 2010 ... to be continued


Тук е! Тук е! Началото на края или Краят в началото... Не знам дали август е септември, обаче декември почти свърши, така че побързай да пратиш списъка с желания до Санта. Искаше сняг, ето ти бяла, снежна Коледа като от картичката ,която прати на баба ти за празниците - "По стара българска традиция снегът и тази година свари столичани неподготвени..." Тук е! С цялото очарование и трепет на очакването. Тук е, със зачервени бузки и светещо носле, с издут чувал, пълен с изненади. Миналата година се пресегнах към най-големия пакет в него, а когато го разопаковах оттам изскочи кутията на Пандора. Тази година май не искам много. Не искам блясък, фойерверки, и нови ботушки... добре де, за ботушките ще помисля... Искам да ми е топло и светло, искам да ми е коледно... ама не такова изкуствено зачервено, поръсено с конфети като от витрина на универсален магазин. Искам да ми е празнично, да ми мирише на канела, мед и ванилия. Да чувам камбанки и звънчета, да виждам руси ангелчета и херовимчета в небето, а не летящи найлонови пликчета. Искам да си отговор, а не поредният сложно зададен въпрос. Искам да запазя по-дълго вкуса на вино и ябълки в устата си, искам да ми е сладко и да не горчи. Искам да съм с теб, с него, и с нея... да правим секс на покрива, под звездите, а на сутринта да ме гледаш, докато ти правя кафе облечена в бялата ти риза. Искам да ме вдъхновяваш и успокояваш, и да ми разказваш за крилата на пеперудите, и да ми тънаникаш, докато заспивам. Нямам време май да съм скромна и търпелива..."Тази година искам всичко, искам по много и го искам веднага"- ще пише в моя уишлист... Ами ти? Какво си пожела?

понеделник, 7 декември 2009 г.

Да можеш, да искаш, да трябва, да бъдеш...

неделя, 4 октомври 2009 г.

Колко е fabulous да си single(?)


Да предположим,че си поддържана,добре изглеждаща (ще рече малко или повече над средните общоприети стандарти) жена,с богата гама от интереси(книги,кино,малко мода и фотография,много музика,изкуство),сексуално активна,в непрестанно търсене...червен лак,неподражаеми скули,парфюм,понякога високи обувки;пиеш бяло вино и пушиш сиво боро...излизаш,танцуваш до момента,в който високите обувки отхвърлят подутите ти крачета;тогава ги събуваш и продължаваш без тях до 4 a.m.;А и споменах ли че живееш в София,capital of BG(но за момента най-голямото и колоритно село,моят любим provance,както обичам да го наричам галено),така че то се подразбира-Ялта,понякога Escape(заради dj-ейте,хората и обстановката са отврат),Cargo,Tabbo&Co,Brasserie,Tiffany...обичаш бельото си,за това го пропускаш като елемент в outfit-а ти,когато посещаваш апартамент,който няма да удостоиш с вниманието си 2ри път...but who knows?Средата в която вирееш не ти е оставила избор и ти си придобила необичайни,но крайно необходими умения за оцеляване като биволско търпение в неравната борба в транспортните средства и нечовешките задръствания;изучила си няколко вида бойни изкуства в комплект със завидно хладнокръвие по време на разпродажба и по пътя от таксито до входната врата,защото навън е джунгла,baby;денят ти винаги е вълнуващ и напрегнат,истинско бягане с препятствия(гигантските дупки по пътя до работа,уличните кучета в иначе престижния квартал,няколко пияни,привидно безобидни клошари,двама психопати,които дебнат около дома ти и един полугол в храстите,образите от малцинствата,безброините селяни и натурални простаци,които свободно бродят по улиците,а сега и превземат любимите ти заведения).И докато се бориш с няколко некъдърници наведнъж,лишени от всякакъв талант и идея защо,по дяволите,са на съответната позиция в офиса,се пазиш от напористата,нагла и болезнено амбициозна стажантка,която говори меко,но е готова да те прегази,за да получи твоя проект;мислиш за предстоящата среща от 3-ия вид с хазяйката,на която дължиш наем за последните 2 месеца(тя така и не разбра,че покупката онези Loboutin беше от абсолютна важност,за да допълни стройната редичка от красавци:))...чудиш се кой ли ще смени изгорялата крушка в банята(вана на свещи беше романтично няколко дни,но последният път си беше истинско акробатично изпълнение с троен аксел от твоя страна,което завърши в Пирогов).Решаваш се и звъниш на Иван...с 1 куршум,2 заека...само дано този път неговият куршум достигне целта на твоята мишена,Амин!
Тези и милион други всекидневни дилеми и неразрешими казуси,мили дами,необратимо разклащат психичното ни равновесие и изваждат най-лошото и грозното в характера ни.И това не е всичко,защото след натоварения,изнервящ и докарващ до временно умопомръчение Ден в Града,следва Нощ в Града,което не се залъгвайте,може още по-убедително да ви накара да запеете с цяло гърло-they want to make me go to rehab,no,no,no...понеже след шестата реплика:"Ама как така...защо си сама?!",породена от класическа липса на всякакъв такт,умереност и стил,ти иде вместо да го гръмнеш субекта срещу теб,да вземеш да гръмнеш себе си.Така че,простете ми,български мъже,за обобщеното изказване,защото макар да имам няколко много любими сред вас,вие като цяло сте разочароваща чернова за средно интелигентното и очарователно девойче,на масата до вас,на което нямате търпение да му свалите гащичките и да се вмъкнете в тях.В крайна сметка ние ви го позволяваме from time 2 time,но то е само за да се поупражним за този Един велик Мъж в нашия живот(с който най-вероятно ще си говорим на някой foreign language) и за да не закърнява съвсем ловният ни инстинкт.Ако ли пък се окаже,че греша и вземе,че се появи някой истински BG Мъж(макар да е наполовина марсианец),който да ме опровергае още по-добре;значи има още с какво да ни изненадате,понеже напоследък взехте да се повтаряте и да ни карате да си седим вкъщи в петък вечер.

четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Дъждовно

Капките се стичаха по червеното й палтенце,а косите й бяха залепнали спластени по челцето и около кръглото й лице.Миришеше на дъжд,прясно окосена трева и открадната невинност.Доскоро трепереше и се тресеше,но сега влагата и студът бяха проникнали дълбоко под кожата,чак до костите и вече не усещаше нищо,освен нарастващото безразличие.В ръчичката си стискаше пластмасова кукла с червена (предполага се),износена дрешка и странно килната на едната страна глава.Едното оченце на играчката беше изскочило и висеше заплашително,докато другото безпомощно мигаше.На гърба си момиченцето прикрепяше очевидно натежалата му изтъркана раничка.Гледаше през витрината и шляпаше с единствената суха част от тялото си,поне засега,в калната локва.Знаеше,че скоро и крачетата й ще са подгизнали заради дупката на левия гумен ботуш.Той така или иначе не й беше по мясрка,бе поне 2 номера по-голям.Изгърбеният й баща се подпираше до нея и отпиваше от бутилка,втренчен съсредоточено в някаква известна само нему точка.Сервитьорката на няколко пъти излезе и помоли него и малката му спътничка да се дръпнат от стъклото,защото притесняват клиентите.Но той продължаваше безцеремонно да се клатушка и само изсумтя неразбираемо.Обясни на момиченцето,че са в абсолютното си право да стоят на точно това място и че никой не може да поругава правата им,само защото нямат дом.И че някой светъл ден,те ще влязат през вратата,облечени в новите си чисти дрехи и с лъскавите си(по мярка,надяваше се момиченцето) обувки и че същата тази сърдита сервитьорка ще трябва да ги обслужи.ще си поръчат всичките вкусотии,които сега лежат кротко и така съблазнително в чиниите на хората от другата страна на витрината,ще пият горещ шоколад и ще си спомнят за тази случка със смях.А и сега стоят пред стъклото на ресторанта,само защото вътре имало телевизор и давали мача,а баща й наистина държал да го гледа по един или друг начин.Момиченцето го слушаше,но продължаваше да джапа в локвата ритмично и да гледа навътре към топлото помещение.Беше обляно в мека светлина от свещите по масите.От нейния ъгъл се виждаха 3 маси.На едната красива млада дама и смеещ се нервно,притеснителен младеж си разделяха шоколадово суфле.Момиченцето обичаше шоколад.Веднъж беше изровило половинка непокътнат,увит в станьол десерт,но сирачетата от ъгъла светкавично надушиха находката й,набиха я и й го взеха.Захарта разваля зъбите,успокои я тогава баща й.На съседната маса малка,колоритна и много шумна групичка се бе втренчила в екрана и оживено коментираше.Сервитьорката продължаваше да им носи тежките халби и с усилие събираше празните,разпилени по дължината на масата.Кристални капчици се стичаха по изстудените чаши,а съдържанието им щедро се изливаше в гърлата на мъжете.В съседство пълничък,зачервен господин говореше по мобилния си телефон.Жената срещу него отчаяно се опитваше да привлече вниманието му,докато режеше пържолата в чинията на детето в скута й.Беше красиво,русо момиченце с червени панделки.Седеше привидно кротко,но клатеше нетърпеливо крачета под масата.Пържолата изглеждаше крехка и леко препечена,а картофките и свежата маруля деликатно я докосваха от едната й страна.Малката скитница,допряла носле до стъклото, преглътна жадно.Знаеше,че баща й не вижда надалеч,камо ли малкия екран,че над тях има навес и това би било удобно място за пренощуване.А и са точно до входа на кухнята.Понякога готвачите изхвърлят чудесната храна на някой капризен клиент.След като направи тази проста развносметка момиченцето едва доловимо въздъхна,обърна гръб на уютната атмосфера и се съсредоточи в заниманието си-изплискване на вода от локва.След около минута вратата на ресторанта леко се отвори и оттам изскочи малката красавица с панделките.Приближи се плахо и подаде чинията на новата си позната,бяха приблизително на еднаква възраст.Русото момиченце се усмихна бързо,а после се промуши през вратата и хлътна навътре,преди да успее да предизвика,каквато и да е реакция.А гръмотевиците продължаваха да разкъсват сивото,мрачно небе и нямаше изглед дъждът да спре скоро.

неделя, 6 септември 2009 г.

Coffee & cigarettes


Минава вече час."Писна ми.Край!"Тя отпива за последен път от голямата керамична чаша и се вглежда дълбоко и съсредоточено в остатъка от черното си кафе.Търси оправдание в дъното на чашата,за да остане и да го почака още няколко минути.В следващия момент се изправя,с рязко движение дърпа стола,грабва чантата си и изхвърча от кафетерията.На входа,разбира се, се спъва в сякаш току що изникнало от нищото стъпало.Все едно някой го е поставил там с едничката цел да се забавлява, когато хората се препъват в него,забравили за съществуването му.А това се случва постоянно.На влизане и най-вече на излизане.Случи се и една пролетна утрин,преди около 3 години,когато Тя буквално препускаше към сутрешнета си доза кофейн.Не успя да загуби равновесие,но се олюля,изпусна и разпиля грижовно подредената папка с лекции.Събирайки листата,от устата й излязоха няколко несвързани "благопожелания" към гениалния ум разположил глупавото стъпало,без видима функция,на входа.Докато оправяше косата си забеляза,че е привлякла вниманието на мъжа,който седеше на кожения диван с изглед към улицата.Той я гледаше с неприкрит интерес и лека усмивка,която тя се колебаеше да определи като саркастична или по-скоро състрадателно-иронична.Затрудниха я още повече дълбоките,ясни очи и нахалната тръпчинка на дясната му буза.Тя бързо се съвзе и тръшна вратата след себе си.Мамка му,това си беше неутрална територия..до тази сутрин,а сега се чувставаше някак уязвима и на показ.Поръча обичайното си силно,двойно еспресо и си мислеше,че е виждала и преди тази усмивка с безсрамната тръпчинка.В този момент някакъв кисел сутрешен посетител се развика на момичето зад кафе машината."Поръчах гранде мока,със соево мляко...и каква е тази сметана?!!"Въпреки това взе кафето,а на излизане от джоба на сърдиткото изпадна банкнота.Мъжът от диванчето се пресегна,взе я и я остави на бара."Карма!"-каза той,усмихвайки се."Да бе,карма...наистина ли вярвате в такива неща?"-попита Тя с ококорени очи,а лъчът светлина от прозореца смекчаваше чертите й и я караше да изглежда очарователно наивна."Мислите ,че всичко се случва без причина,просто така?Няма нищо случайно.Дори злополуката ви на влизане преди минути не беше случайност.Благодарение на нея най-накрая ме забелязхте.А аз седя точно тук,на същото място,всяка делнична сутрин и ви виждам да влитате разсеяна и сънена.Никога не се оглеждате,втурвате се направо към бара и не изневерявате на двойното си еспресо+3 Marlboro lights.Ааа и знам,че обичате люляк.Няколко пъти на масата ви имаше ваза с люляци,помирисвахте ги и се усмихвахте.От тогава аз се грижа на масата ви всяка сутрин да оставят свежи цветя,за да започвате деня си усмихната.След това на излизане,видимо по-бодра,поглеждате набързо към витрината с десерти,но никога не се изкушавате да опитате.Аз ви се усмихвам и кога мислено,кога на глас ви пожелавам успешен ден,но вие така и не ме отразявахте...до тази сутрин.Все още ли вярвате в случайностите?"Гласът му беше топъл и ритмичен,думите му си проправяха път и оставаха там някъде,дълбоко в Нея."Пасивен воайор,а?Иска ми се да науча още малко относно теорията ви за случайностите."И така се започна.Теорията за случайностите прерастна в разговор за книги,любими филми и места,редуваха се остроумните му забележки с нейните хапливи коментари.Това беше последният ден,в който тя пи силното,чисто еспресо,защото той й показа,че крайностите не винаги са хубаво нещо и че понякога животът е по-сладък с няколко капки мляко.Показа й също всички десерти,които ежедневието предлага и винаги я черпеше с няй-голямото парче.Провокираше я и я научи да използва сетивата си докрай,за да вижда света около себе си с виждащи очи.Тя пък го подкрепяше и вярваше в него в моментите,когато той самият губеше вяра във възможностите си.Той я научи да вижда,но тя му показа как да открива и различава красивото и да се радва на малките неща,без да се задоволява с по-малко.Устройваше му пътешествия до Neverland и го връщаше по-уверен и спокоен.Правеше го щастлив.След това дойде предложението.Не това,а за работа.По електронната й поща.Предлагаха й стаж.В Барселона.За неопределено време.Той я насърчи и окуражи да приеме офертата.Обеща й да я чака,неопределено време.Сега,3 години след първата им среща,тя седеше на същото това стъпало пред любимата им кафетерия и си мислеше колко много му беше дала Тя и колко много я беше променил Той.От радиото звучеше"It ain't over till it's over..." и тя се опита да си представи техните отношения в графа Over.Обзе я паника.Толкова много общи мечти,страхове,победи,целувки,пътувания,изгреви,и залези,и планове на по чаша кафе+3 цигари.Ами ако неговата равносметка е различна,ако е решил,че й е дал повече,отколкото тя на него,ако е срещнал някой,който се смее по-шумно на шегите му,харесва странната му музика и не се мръщи на спагетите му??Ароматът на люляк разсея хаотичните й мисли;някой се приближи зад нея и я целуна дълго и нежно по врата.

вторник, 1 септември 2009 г.

Easy like sunday morning

Бъррр-бъррр.Алармата на телефона.Протягаш се.Замеряш стената с телефона.Прас!Понякога се усмихваш.Тази сутрин не знаеш къде ти е главата.Тичаш за аспирин.Включваш кафе машината.Докато кафето тече се пъхаш под душа.Капките се стичат по гърба ти.Кап-кап.Не си завъртял докрай кранчето.Сядаш на pc-то.Отпиваш от голямата,червена керамична чаша.Разливаш по клавиатурата.Пляс.Подсушаваш.Проверяваш пощата.После Facebook.Написваш 2 коментара и изключваш.щрак.Отваряш гардероба.Седиш и гледаш в него.И така около 10мин.Намъкваш суичера,нахлузваш дънките.Заглаждаш косите.Излизаш.Тряс!Вратата се блъска.Чак на стълбите се усещаш.Забрави да заключиш.Fuck!Връщаш се.Взимаш стъпалата по 2 наведнъж.Мразиш сутрините.Качваш се в колата.Бръмммм.Потегляш.Задръстване.Включваш радиото.I'm easy like sunday morning...да бе.Червено.Зелено.Светофарът се сменя.Ти не помръдваш и метър.Най-накрая.Пред офиса.Няма свободно място за паркиране.Обратно.Обикаляш 15 мин.Паркираш неправилно.На 3 пресечки от офиса.Вървиш.Туп.Спъваш се в жената,която продава цветя.Седи на тротоара.Поглежда те.Празно.Подминаваш я.Купуваш вестник.Влизаш в офиса.Никой не те забелязва.Прелистваш вестника.Жжжшшшжж.Имаш чувството,че си в кошер.Всички жужат.Телефоните звънят.Отваряш прозореца.Бийп-бийп.Затваряш прозореца.щракаш по клавиатурата.Клик-клик.Обяд.Излизаш.Купуваш си кафе и сандвич.Сандвичът е развален.Изхвърляш го.На връщане пак се спъваш в жената с цветята.Туп.Този път не те поглежда.Обратно в офиса.Работиш.Вдигаш телефона.Крещиш.Затваряш,докато от другата старана още говорят.Съвещание.Драскаш в тефтера.Не внимаваш.Гъл-гъл-гъл.Наливаш си втора чаша вода.Работиш.Работиш.Работиш.Каниш колежката на вечеря.Има планове.Работиш.Пиеш още кафе.щрак.Изключваш компютъра.Последен си.Гасиш лампите.Заключваш.Вървиш.Спираш пред жената.Купуваш си цветя.Бели.Не я поглеждаш.Продължаваш.Не намираш колата.Вдигнали са я.Страхотно.Купуваш си билетче за метрото.Мирише.Поемаш дълбоко въздух.Гмурваш се в тълпата.Блъскат те.И ти се блъскаш.Вратите се отварят.Стоиш прав.Пак те блъскат.Зън.Това е твоята спирка.Поемаш въздух.Вървиш.Тряс.Затварят входната врата пред носа ти.Пощенската кутия прелива.Сметки.1-2-3.Качваш се по стълбите.Отключваш.щрак.Светваш лампите.Сритваш обувките.Скръц.Отваряш хладилника.Празен.Включваш компютъра.Проверяваш си пощата.После Facebook.Дзъррррр.Това е китайското.Изхвърляш пръчиците.Пресягаш се за вилица.Гледаш филм.Гъл-гъл.Довършваш виното.Миеш си зъбите.Гасиш компютъра.И лампите.щрак.Търсиш си пижамата.Прас.Удряш си крака в ръба на леглото.Псуваш.Нагласяваш алармата на телефона.Лягаш.Студено ти е.Ставаш.Взимеш си одеало.Прас.Пак си удряш крака.Пак псуваш.Не можеш да заспиш.Включваш телевизора.ААаа-Оххх.Дават порно.Гасиш телевизора.Въртиш се.Уафф-ау-ау.Затваряш прозореца.Проклето куче.Заспиваш.Бъррр-бъррр.Това е алармата.7ч.Добро утро!

понеделник, 17 август 2009 г.

Waste of Words

"...and i really need to express something but i don't know what it is or how to express it...Goodnight,goodnight it's been chraming!"

video

вторник, 28 юли 2009 г.

Искам да ти кажа нещо...


"What's so great about the truth?Try lying for a change,it's the currency of the world."("Closer")

Искам да ти кажа нещо...обичам те,май

Обичам да ме гледаш,докато заспивам.Обичам да редиш косите ми в сноп лъчи и да ми разказваш за звездите.Обичам да усещам дъха ти по шията ми.Обичам да си силен.Обичам да ме държиш за ръка.Обичам да ме глезиш.И още...обичам да ме чакаш.Обичам да те дразня.Да танцувам за всички,освен за теб.Обичам да те боли,да си безсилен и объркан.Обичам да се опитваш да ме разбереш,когато аз самата не разбирам.Обичам да ме виждаш добра,чиста,докато в мен бушуват триста дяволи.И мразя...мразя те,че искаш да ме промениш.Мразя те,че искаш да ме защитиш.Мразя да ме гушкаш,докато спя.Мразя как се промъкваш през вратата,в леглото и после в душата.И се просмукваш по стените и в чаршафите,залепваш като упорито петно,което не излиза даже с Bonux.Мразя,че не виждаш как докато мълча,цялата крещя.Мразя ,че след толкова време не научи,че пия кафето си с мляко.Мразя те,защото често ти устройвам пътуване до най-отдалечените,тъмни и грозни кътчета на съзнанието ми,а ти винаги се връщаш и искаш още...

Исках да ти кажа нещо...или по-добре да помълчим

понеделник, 13 юли 2009 г.

Summer philosophy


"And me, I still believe in paradise. But now at least I know it's not some place you can look for, 'cause it's not where you go. It's how you feel for a moment in your life when you're a part of something, and if you find that moment... it lasts forever...Just keep your mind open and suck in the experience. And if it hurts, you know what? It's probably worth it."("Плажът")


Нали знаеш как е когато си на екскурзия или на път изобщо и искаш да запечаташ момента?!Пазиш позите на фотото или паметта на картата в дигиталния си апарат за най-добрите пози,за най-яките места,хора и емоции.И все си казваш:"Не,не е това позата,по-нататък ще станат по-готини снимки.."И докато си го мислиш момента минава,ти не спираш никога отново на същото място,не си даваш сметка че може би няма никога вече да изглеждаш по същия начин.И тя ти се изплъзва,правилната снимка,защото все чакаш...какво по дяволите чакаш?Защо не виждаш, че това В МОМЕНТА е твоят трип,че се случва СЕГА и няма да те чака да фокусираш и да настроиш светкавицата.Ако не се сещаш за какво ти говоря...ами ЧЕСТИТО!Ти си от онези редки видове ,които оценяват момента без да са НЕтърпеливи,просто не си падат по чакането,а действат.

Тя чака...вече не помни откога нещо да се й се случи или да й се получи...да щракне нейната идеална снимка,да уцели момента.Сякаш някой я е вкарал в СТОПкадър и не иска да натисне бутона ACTION.Стои някак отстрани,по-скоро наблюдател,отколкото действащо лице.И й е тъжно...тъжно е ,защото това трябва да е нейният си филм,с неин сюжет и мамка му ТЯ трябва да е,ако не супер герой(както казваше 1 реклама на Coca Cola),то поне в главната роля на тази приказка.В нея героинята е симпатична,леко хаотична и цинична,с отличен вкус,често люшкаща се от едната в друга крайност,приятно невротична.Държи на личното си пространство,което е разхвърляно,но чисто и винаги някак приветливо,примамливо.Има приятели,и то не само от онези които ще излязат с теб в петък вечер,а от онези другите-на които можеш да обърнеш гръб,да се отпуснеш,да паднеш и да си сигурен че ще те хванат.Е,стават и злополуки...може и да се понатъртиш обаче тогава те ще промият раните и ще се напият с теб до безпаметност или поне докато забравиш,че те боли.Има си и мъже.Да,правилно не един...Разполага с няколко-един да повдига самочувствието й и да гали нараненото й его,един който да я води на театър и да й обяснява разликите между синъото при Пикасо и синъото в картината от миналата изложба,един който да я гледа дълбоко в очите,безнадеждно влюбен и друг,който я гледа безсрамно дълбоко в деколтето й и й докарва най-шумните,заслужаващи фанфари,фоерверки и т.н. оргазми.И накрая още един,който да я забавлява,когато е отегчена от останалите четирима.Обаче Тя не е доволна...сега пък няма кой да погледне дълбоко в душата й.За това и все изчаква,отлага да бъде щастлива.Отлага специалния случай,в който да облече онази червена рокля,която тъжно виси на закачалката в гардероба.Тази която разкрива точно толкова колкото трябва,дори малко в бонус,но успява да прикрие всичко излишно.Отлага да МУ се обади.Отлага диетата която започва всеки понеделник и привършва към сряда.Отлага да запише курса по аржентинско танго и да си направи татус.Да обуе обувките на 12см платформа,с които задникът й се клатушка съблазнително ту наляво,ту надясно,а ханшът й се движи в орбита.С тях се извисява високо...толкова високо,че главата й се рее в облаците и не забелязва изкривените мъжки вратове.Е,магията се разваля,когато се спъне или залитне,но това не е задължителният сценарий.Но тези обувки са друга история.Неините дрехи винаги пазят по една история-понякога романтична,понякога екзотична,често иронична;някои облича само когато вали(навън или вътре в нея),а други когато е решила че й трябва допълнителна доза късмет и самочувствие.С бельото има същата схема-за секс,за спорт,за пътуване,за онзи lap dance,който така и не МУ направи.
Така че това лято нашата героиня има нова стратегия.Е,не може да разбие цялата система и да се откаже от плановете.Защото макар да знае,че най-хубавите неща се случват спонтанно,без задължителния план,тя обича да контролира ситуацията и мрази да я изненадват в гръб.Затова си изгражда предварителна стратегия-днес ще е леко глуповата и кокетна,утре успешна и усмихната,а вчера май беше авантюристка с безпогрешен избор на аксесоари.Тази седмица ще е достъпна и отзивчива,а следващата дръзка и непреклонна.Но сега,в този момент,тя си обещава да бъде вярна-на себе си,не на НЕГО.На него ще му бъде вярна само когато заслужи.Сега,тя застава гола,открита,чиста,без грим,без стратегии и оръжия и си обещава да си угажда повече,да бъде повече егоист.Да задоволява преди всичко себе си,след това всички останали.Да сбъдва желанията си или поне да не се лишава от лукса да мечтае,така както правеше като малка.Да радва себе си и тези,които обича,а на всички останали да покаже един голям среден пръст.В крайна сметка кога, ако не сега ще се излежава до обяд,ще пие кафето си по пижама на терасата и ще прави смешни физиономии през прозореца на хората в съседната кола,а вечерта ще излезе с любимите си същества,ще танцуват и крещят на любимата си музика,която на сутринта ще отричат,че някога изобщо са чували преди,ще се събуди в непознато легло,а след това ще шляпа боса по паважа към вкъщи.Така че следващия път,когато отиваш на работа в ранни зори и се сблъскаш с красивата й рошава главица,която говори по телефона с приятелки и запълва празните дупки с детайли от миналата нощ,не я съди прекалено строго...лято е все пак.Вместо това се отбий в близкия coffee shop и вземи най-голямото кафе за теб и за колежката,която искаш да поканиш вече седмица.С допълнително сметана и шоколадови пръчици.Влез с половин час закъснение в офиса и се оправдай с трафика,сутрин е ад.Нека това е лятото,което искаш да имаш и този път не го оставяй да се изниже.Не излизай от филма,просто бъди главния герой.Не отлагай до безкрайност удобния момент да бъдеш щастлив,щракни идеалната си снимка сега и запечатай момента.А героинята обещава да облече убийствената червена рокля и да рискува да падне от 12см си платформи,без специален повод...а просто ей така,защото е лято.