вторник, 28 юли 2009 г.

Искам да ти кажа нещо...


"What's so great about the truth?Try lying for a change,it's the currency of the world."("Closer")

Искам да ти кажа нещо...обичам те,май

Обичам да ме гледаш,докато заспивам.Обичам да редиш косите ми в сноп лъчи и да ми разказваш за звездите.Обичам да усещам дъха ти по шията ми.Обичам да си силен.Обичам да ме държиш за ръка.Обичам да ме глезиш.И още...обичам да ме чакаш.Обичам да те дразня.Да танцувам за всички,освен за теб.Обичам да те боли,да си безсилен и объркан.Обичам да се опитваш да ме разбереш,когато аз самата не разбирам.Обичам да ме виждаш добра,чиста,докато в мен бушуват триста дяволи.И мразя...мразя те,че искаш да ме промениш.Мразя те,че искаш да ме защитиш.Мразя да ме гушкаш,докато спя.Мразя как се промъкваш през вратата,в леглото и после в душата.И се просмукваш по стените и в чаршафите,залепваш като упорито петно,което не излиза даже с Bonux.Мразя,че не виждаш как докато мълча,цялата крещя.Мразя ,че след толкова време не научи,че пия кафето си с мляко.Мразя те,защото често ти устройвам пътуване до най-отдалечените,тъмни и грозни кътчета на съзнанието ми,а ти винаги се връщаш и искаш още...

Исках да ти кажа нещо...или по-добре да помълчим

понеделник, 13 юли 2009 г.

Summer philosophy


"And me, I still believe in paradise. But now at least I know it's not some place you can look for, 'cause it's not where you go. It's how you feel for a moment in your life when you're a part of something, and if you find that moment... it lasts forever...Just keep your mind open and suck in the experience. And if it hurts, you know what? It's probably worth it."("Плажът")


Нали знаеш как е когато си на екскурзия или на път изобщо и искаш да запечаташ момента?!Пазиш позите на фотото или паметта на картата в дигиталния си апарат за най-добрите пози,за най-яките места,хора и емоции.И все си казваш:"Не,не е това позата,по-нататък ще станат по-готини снимки.."И докато си го мислиш момента минава,ти не спираш никога отново на същото място,не си даваш сметка че може би няма никога вече да изглеждаш по същия начин.И тя ти се изплъзва,правилната снимка,защото все чакаш...какво по дяволите чакаш?Защо не виждаш, че това В МОМЕНТА е твоят трип,че се случва СЕГА и няма да те чака да фокусираш и да настроиш светкавицата.Ако не се сещаш за какво ти говоря...ами ЧЕСТИТО!Ти си от онези редки видове ,които оценяват момента без да са НЕтърпеливи,просто не си падат по чакането,а действат.

Тя чака...вече не помни откога нещо да се й се случи или да й се получи...да щракне нейната идеална снимка,да уцели момента.Сякаш някой я е вкарал в СТОПкадър и не иска да натисне бутона ACTION.Стои някак отстрани,по-скоро наблюдател,отколкото действащо лице.И й е тъжно...тъжно е ,защото това трябва да е нейният си филм,с неин сюжет и мамка му ТЯ трябва да е,ако не супер герой(както казваше 1 реклама на Coca Cola),то поне в главната роля на тази приказка.В нея героинята е симпатична,леко хаотична и цинична,с отличен вкус,често люшкаща се от едната в друга крайност,приятно невротична.Държи на личното си пространство,което е разхвърляно,но чисто и винаги някак приветливо,примамливо.Има приятели,и то не само от онези които ще излязат с теб в петък вечер,а от онези другите-на които можеш да обърнеш гръб,да се отпуснеш,да паднеш и да си сигурен че ще те хванат.Е,стават и злополуки...може и да се понатъртиш обаче тогава те ще промият раните и ще се напият с теб до безпаметност или поне докато забравиш,че те боли.Има си и мъже.Да,правилно не един...Разполага с няколко-един да повдига самочувствието й и да гали нараненото й его,един който да я води на театър и да й обяснява разликите между синъото при Пикасо и синъото в картината от миналата изложба,един който да я гледа дълбоко в очите,безнадеждно влюбен и друг,който я гледа безсрамно дълбоко в деколтето й и й докарва най-шумните,заслужаващи фанфари,фоерверки и т.н. оргазми.И накрая още един,който да я забавлява,когато е отегчена от останалите четирима.Обаче Тя не е доволна...сега пък няма кой да погледне дълбоко в душата й.За това и все изчаква,отлага да бъде щастлива.Отлага специалния случай,в който да облече онази червена рокля,която тъжно виси на закачалката в гардероба.Тази която разкрива точно толкова колкото трябва,дори малко в бонус,но успява да прикрие всичко излишно.Отлага да МУ се обади.Отлага диетата която започва всеки понеделник и привършва към сряда.Отлага да запише курса по аржентинско танго и да си направи татус.Да обуе обувките на 12см платформа,с които задникът й се клатушка съблазнително ту наляво,ту надясно,а ханшът й се движи в орбита.С тях се извисява високо...толкова високо,че главата й се рее в облаците и не забелязва изкривените мъжки вратове.Е,магията се разваля,когато се спъне или залитне,но това не е задължителният сценарий.Но тези обувки са друга история.Неините дрехи винаги пазят по една история-понякога романтична,понякога екзотична,често иронична;някои облича само когато вали(навън или вътре в нея),а други когато е решила че й трябва допълнителна доза късмет и самочувствие.С бельото има същата схема-за секс,за спорт,за пътуване,за онзи lap dance,който така и не МУ направи.
Така че това лято нашата героиня има нова стратегия.Е,не може да разбие цялата система и да се откаже от плановете.Защото макар да знае,че най-хубавите неща се случват спонтанно,без задължителния план,тя обича да контролира ситуацията и мрази да я изненадват в гръб.Затова си изгражда предварителна стратегия-днес ще е леко глуповата и кокетна,утре успешна и усмихната,а вчера май беше авантюристка с безпогрешен избор на аксесоари.Тази седмица ще е достъпна и отзивчива,а следващата дръзка и непреклонна.Но сега,в този момент,тя си обещава да бъде вярна-на себе си,не на НЕГО.На него ще му бъде вярна само когато заслужи.Сега,тя застава гола,открита,чиста,без грим,без стратегии и оръжия и си обещава да си угажда повече,да бъде повече егоист.Да задоволява преди всичко себе си,след това всички останали.Да сбъдва желанията си или поне да не се лишава от лукса да мечтае,така както правеше като малка.Да радва себе си и тези,които обича,а на всички останали да покаже един голям среден пръст.В крайна сметка кога, ако не сега ще се излежава до обяд,ще пие кафето си по пижама на терасата и ще прави смешни физиономии през прозореца на хората в съседната кола,а вечерта ще излезе с любимите си същества,ще танцуват и крещят на любимата си музика,която на сутринта ще отричат,че някога изобщо са чували преди,ще се събуди в непознато легло,а след това ще шляпа боса по паважа към вкъщи.Така че следващия път,когато отиваш на работа в ранни зори и се сблъскаш с красивата й рошава главица,която говори по телефона с приятелки и запълва празните дупки с детайли от миналата нощ,не я съди прекалено строго...лято е все пак.Вместо това се отбий в близкия coffee shop и вземи най-голямото кафе за теб и за колежката,която искаш да поканиш вече седмица.С допълнително сметана и шоколадови пръчици.Влез с половин час закъснение в офиса и се оправдай с трафика,сутрин е ад.Нека това е лятото,което искаш да имаш и този път не го оставяй да се изниже.Не излизай от филма,просто бъди главния герой.Не отлагай до безкрайност удобния момент да бъдеш щастлив,щракни идеалната си снимка сега и запечатай момента.А героинята обещава да облече убийствената червена рокля и да рискува да падне от 12см си платформи,без специален повод...а просто ей така,защото е лято.