Колко е fabulous да си single(?)

Да предположим,че си поддържана,добре изглеждаща (ще рече малко или повече над средните общоприети стандарти) жена,с богата гама от интереси(книги,кино,малко мода и фотография,много музика,изкуство),сексуално активна,в непрестанно търсене...червен лак,неподражаеми скули,парфюм,понякога високи обувки;пиеш бяло вино и пушиш сиво боро...излизаш,танцуваш до момента,в който високите обувки отхвърлят подутите ти крачета;тогава ги събуваш и продължаваш без тях до 4 a.m.;А и споменах ли че живееш в София,capital of BG(но за момента най-голямото и колоритно село,моят любим provance,както обичам да го наричам галено),така че то се подразбира-Ялта,понякога Escape(заради dj-ейте,хората и обстановката са отврат),Cargo,Tabbo&Co,Brasserie,Tiffany...обичаш бельото си,за това го пропускаш като елемент в outfit-а ти,когато посещаваш апартамент,който няма да удостоиш с вниманието си 2ри път...but who knows?Средата в която вирееш не ти е оставила избор и ти си придобила необичайни,но крайно необходими умения за оцеляване като биволско търпение в неравната борба в транспортните средства и нечовешките задръствания;изучила си няколко вида бойни изкуства в комплект със завидно хладнокръвие по време на разпродажба и по пътя от таксито до входната врата,защото навън е джунгла,baby;денят ти винаги е вълнуващ и напрегнат,истинско бягане с препятствия(гигантските дупки по пътя до работа,уличните кучета в иначе престижния квартал,няколко пияни,привидно безобидни клошари,двама психопати,които дебнат около дома ти и един полугол в храстите,образите от малцинствата,безброините селяни и натурални простаци,които свободно бродят по улиците,а сега и превземат любимите ти заведения).И докато се бориш с няколко некъдърници наведнъж,лишени от всякакъв талант и идея защо,по дяволите,са на съответната позиция в офиса,се пазиш от напористата,нагла и болезнено амбициозна стажантка,която говори меко,но е готова да те прегази,за да получи твоя проект;мислиш за предстоящата среща от 3-ия вид с хазяйката,на която дължиш наем за последните 2 месеца(тя така и не разбра,че покупката онези Loboutin беше от абсолютна важност,за да допълни стройната редичка от красавци:))...чудиш се кой ли ще смени изгорялата крушка в банята(вана на свещи беше романтично няколко дни,но последният път си беше истинско акробатично изпълнение с троен аксел от твоя страна,което завърши в Пирогов).Решаваш се и звъниш на Иван...с 1 куршум,2 заека...само дано този път неговият куршум достигне целта на твоята мишена,Амин!
Тези и милион други всекидневни дилеми и неразрешими казуси,мили дами,необратимо разклащат психичното ни равновесие и изваждат най-лошото и грозното в характера ни.И това не е всичко,защото след натоварения,изнервящ и докарващ до временно умопомръчение Ден в Града,следва Нощ в Града,което не се залъгвайте,може още по-убедително да ви накара да запеете с цяло гърло-they want to make me go to rehab,no,no,no...понеже след шестата реплика:"Ама как така...защо си сама?!",породена от класическа липса на всякакъв такт,умереност и стил,ти иде вместо да го гръмнеш субекта срещу теб,да вземеш да гръмнеш себе си.Така че,простете ми,български мъже,за обобщеното изказване,защото макар да имам няколко много любими сред вас,вие като цяло сте разочароваща чернова за средно интелигентното и очарователно девойче,на масата до вас,на което нямате търпение да му свалите гащичките и да се вмъкнете в тях.В крайна сметка ние ви го позволяваме from time 2 time,но то е само за да се поупражним за този Един велик Мъж в нашия живот(с който най-вероятно ще си говорим на някой foreign language) и за да не закърнява съвсем ловният ни инстинкт.Ако ли пък се окаже,че греша и вземе,че се появи някой истински BG Мъж(макар да е наполовина марсианец),който да ме опровергае още по-добре;значи има още с какво да ни изненадате,понеже напоследък взехте да се повтаряте и да ни карате да си седим вкъщи в петък вечер.

Дъждовно

Капките се стичаха по червеното й палтенце,а косите й бяха залепнали спластени по челцето и около кръглото й лице.Миришеше на дъжд,прясно окосена трева и открадната невинност.Доскоро трепереше и се тресеше,но сега влагата и студът бяха проникнали дълбоко под кожата,чак до костите и вече не усещаше нищо,освен нарастващото безразличие.В ръчичката си стискаше пластмасова кукла с червена (предполага се),износена дрешка и странно килната на едната страна глава.Едното оченце на играчката беше изскочило и висеше заплашително,докато другото безпомощно мигаше.На гърба си момиченцето прикрепяше очевидно натежалата му изтъркана раничка.Гледаше през витрината и шляпаше с единствената суха част от тялото си,поне засега,в калната локва.Знаеше,че скоро и крачетата й ще са подгизнали заради дупката на левия гумен ботуш.Той така или иначе не й беше по мясрка,бе поне 2 номера по-голям.Изгърбеният й баща се подпираше до нея и отпиваше от бутилка,втренчен съсредоточено в някаква известна само нему точка.Сервитьорката на няколко пъти излезе и помоли него и малката му спътничка да се дръпнат от стъклото,защото притесняват клиентите.Но той продължаваше безцеремонно да се клатушка и само изсумтя неразбираемо.Обясни на момиченцето,че са в абсолютното си право да стоят на точно това място и че никой не може да поругава правата им,само защото нямат дом.И че някой светъл ден,те ще влязат през вратата,облечени в новите си чисти дрехи и с лъскавите си(по мярка,надяваше се момиченцето) обувки и че същата тази сърдита сервитьорка ще трябва да ги обслужи.ще си поръчат всичките вкусотии,които сега лежат кротко и така съблазнително в чиниите на хората от другата страна на витрината,ще пият горещ шоколад и ще си спомнят за тази случка със смях.А и сега стоят пред стъклото на ресторанта,само защото вътре имало телевизор и давали мача,а баща й наистина държал да го гледа по един или друг начин.Момиченцето го слушаше,но продължаваше да джапа в локвата ритмично и да гледа навътре към топлото помещение.Беше обляно в мека светлина от свещите по масите.От нейния ъгъл се виждаха 3 маси.На едната красива млада дама и смеещ се нервно,притеснителен младеж си разделяха шоколадово суфле.Момиченцето обичаше шоколад.Веднъж беше изровило половинка непокътнат,увит в станьол десерт,но сирачетата от ъгъла светкавично надушиха находката й,набиха я и й го взеха.Захарта разваля зъбите,успокои я тогава баща й.На съседната маса малка,колоритна и много шумна групичка се бе втренчила в екрана и оживено коментираше.Сервитьорката продължаваше да им носи тежките халби и с усилие събираше празните,разпилени по дължината на масата.Кристални капчици се стичаха по изстудените чаши,а съдържанието им щедро се изливаше в гърлата на мъжете.В съседство пълничък,зачервен господин говореше по мобилния си телефон.Жената срещу него отчаяно се опитваше да привлече вниманието му,докато режеше пържолата в чинията на детето в скута й.Беше красиво,русо момиченце с червени панделки.Седеше привидно кротко,но клатеше нетърпеливо крачета под масата.Пържолата изглеждаше крехка и леко препечена,а картофките и свежата маруля деликатно я докосваха от едната й страна.Малката скитница,допряла носле до стъклото, преглътна жадно.Знаеше,че баща й не вижда надалеч,камо ли малкия екран,че над тях има навес и това би било удобно място за пренощуване.А и са точно до входа на кухнята.Понякога готвачите изхвърлят чудесната храна на някой капризен клиент.След като направи тази проста развносметка момиченцето едва доловимо въздъхна,обърна гръб на уютната атмосфера и се съсредоточи в заниманието си-изплискване на вода от локва.След около минута вратата на ресторанта леко се отвори и оттам изскочи малката красавица с панделките.Приближи се плахо и подаде чинията на новата си позната,бяха приблизително на еднаква възраст.Русото момиченце се усмихна бързо,а после се промуши през вратата и хлътна навътре,преди да успее да предизвика,каквато и да е реакция.А гръмотевиците продължаваха да разкъсват сивото,мрачно небе и нямаше изглед дъждът да спре скоро.