Минава вече час."Писна ми.Край!"Тя отпива за последен път от голямата керамична чаша и се вглежда дълбоко и съсредоточено в остатъка от черното си кафе.Търси оправдание в дъното на чашата,за да остане и да го почака още няколко минути.В следващия момент се изправя,с рязко движение дърпа стола,грабва чантата си и изхвърча от кафетерията.На входа,разбира се, се спъва в сякаш току що изникнало от нищото стъпало.Все едно някой го е поставил там с едничката цел да се забавлява, когато хората се препъват в него,забравили за съществуването му.А това се случва постоянно.На влизане и най-вече на излизане.Случи се и една пролетна утрин,преди около 3 години,когато Тя буквално препускаше към сутрешнета си доза кофейн.Не успя да загуби равновесие,но се олюля,изпусна и разпиля грижовно подредената папка с лекции.Събирайки листата,от устата й излязоха няколко несвързани "благопожелания" към гениалния ум разположил глупавото стъпало,без видима функция,на входа.Докато оправяше косата си забеляза,че е привлякла вниманието на мъжа,който седеше на кожения диван с изглед към улицата.Той я гледаше с неприкрит интерес и лека усмивка,която тя се колебаеше да определи като саркастична или по-скоро състрадателно-иронична.Затрудниха я още повече дълбоките,ясни очи и нахалната тръпчинка на дясната му буза.Тя бързо се съвзе и тръшна вратата след себе си.Мамка му,това си беше неутрална територия..до тази сутрин,а сега се чувставаше някак уязвима и на показ.Поръча обичайното си силно,двойно еспресо и си мислеше,че е виждала и преди тази усмивка с безсрамната тръпчинка.В този момент някакъв кисел сутрешен посетител се развика на момичето зад кафе машината."Поръчах гранде мока,със соево мляко...и каква е тази сметана?!!"Въпреки това взе кафето,а на излизане от джоба на сърдиткото изпадна банкнота.Мъжът от диванчето се пресегна,взе я и я остави на бара."Карма!"-каза той,усмихвайки се."Да бе,карма...наистина ли вярвате в такива неща?"-попита Тя с ококорени очи,а лъчът светлина от прозореца смекчаваше чертите й и я караше да изглежда очарователно наивна."Мислите ,че всичко се случва без причина,просто така?Няма нищо случайно.Дори злополуката ви на влизане преди минути не беше случайност.Благодарение на нея най-накрая ме забелязхте.А аз седя точно тук,на същото място,всяка делнична сутрин и ви виждам да влитате разсеяна и сънена.Никога не се оглеждате,втурвате се направо към бара и не изневерявате на двойното си еспресо+3 Marlboro lights.Ааа и знам,че обичате люляк.Няколко пъти на масата ви имаше ваза с люляци,помирисвахте ги и се усмихвахте.От тогава аз се грижа на масата ви всяка сутрин да оставят свежи цветя,за да започвате деня си усмихната.След това на излизане,видимо по-бодра,поглеждате набързо към витрината с десерти,но никога не се изкушавате да опитате.Аз ви се усмихвам и кога мислено,кога на глас ви пожелавам успешен ден,но вие така и не ме отразявахте...до тази сутрин.Все още ли вярвате в случайностите?"Гласът му беше топъл и ритмичен,думите му си проправяха път и оставаха там някъде,дълбоко в Нея."Пасивен воайор,а?Иска ми се да науча още малко относно теорията ви за случайностите."И така се започна.Теорията за случайностите прерастна в разговор за книги,любими филми и места,редуваха се остроумните му забележки с нейните хапливи коментари.Това беше последният ден,в който тя пи силното,чисто еспресо,защото той й показа,че крайностите не винаги са хубаво нещо и че понякога животът е по-сладък с няколко капки мляко.Показа й също всички десерти,които ежедневието предлага и винаги я черпеше с няй-голямото парче.Провокираше я и я научи да използва сетивата си докрай,за да вижда света около себе си с виждащи очи.Тя пък го подкрепяше и вярваше в него в моментите,когато той самият губеше вяра във възможностите си.Той я научи да вижда,но тя му показа как да открива и различава красивото и да се радва на малките неща,без да се задоволява с по-малко.Устройваше му пътешествия до Neverland и го връщаше по-уверен и спокоен.Правеше го щастлив.След това дойде предложението.Не това,а за работа.По електронната й поща.Предлагаха й стаж.В Барселона.За неопределено време.Той я насърчи и окуражи да приеме офертата.Обеща й да я чака,неопределено време.Сега,3 години след първата им среща,тя седеше на същото това стъпало пред любимата им кафетерия и си мислеше колко много му беше дала Тя и колко много я беше променил Той.От радиото звучеше"It ain't over till it's over..." и тя се опита да си представи техните отношения в графа Over.Обзе я паника.Толкова много общи мечти,страхове,победи,целувки,пътувания,изгреви,и залези,и планове на по чаша кафе+3 цигари.Ами ако неговата равносметка е различна,ако е решил,че й е дал повече,отколкото тя на него,ако е срещнал някой,който се смее по-шумно на шегите му,харесва странната му музика и не се мръщи на спагетите му??Ароматът на люляк разсея хаотичните й мисли;някой се приближи зад нея и я целуна дълго и нежно по врата.
